Виртуална памет

История на виртуалната памет

През 40-те и 50-те години на 20-ти век, преди въвеждането на виртуалната памет, по-големите програми сами са изпълнявали нейните фунции. Те са ръководели прехвърлянето на информация между първостепенното и второстепенното устройство за съхранение и обратно (от RAM към хард диск и обратно). Това е и една от причините за въвеждане на виртуалната памет – да облекчи програмистите при направата на тези програми.
Виртуалната памет е разработена в периода около 1959-1962 година. Естествено имало е доста проблеми и спорове свързани с нея. Примерно нуждата от по-сложен и по-скъп хардуер и притеснението на специалистите че технологията ще е много по-неефективна от предишните подобни технологии. През 1969 година споровете приключват и тя започва да се прилага в комерсиалните продукти. Първият такъв компютър използващ виртуална памет е NORD-1. Първоначално се е използвало сегментно разделяне на паметта, а по-късно странициране (paging).

Недостатъци на виртуалната памет

Недостатъците на виртуалната памет са главно два. Първият е че пейдж файлът заема място от твърдия диск. Всъщност това не е почти никакъв проблем, освен ако твърдият ви диск е с малък капацитет. Вторият и основен недостатък е свързан със скоростта на твърдия диск. Докато оперативната памет е доста бърза, не можем да кажем същото за хард диска. Неговата скорост на четене/запис е доста по-ниска и това значително намалява бързодействието при ползване на виртуална памет. Ако един компютър разполага с малко оперативна памет, той все повече разчита на виртуалната. Така той често обменя информация с пейдж файла и това се усеща, като значително забавяне в работата. При достатъчно оперативна памет, почти липсва забавяне дължащо се на виртуалната памет.